Мисли, изречени на глас – за истинските хора, които срещаме по пътя си

Мoже да сме луди според някои, може да сме пътешественици, но в нашите пътувания търсим да уловим духа на старите българи. Все още може да се намери в някои затънтени селца на България. И когато го открием душите ни светват. Често пъти сме развълнувани от гостоприемството, от сърдечността, от оказаното отношение, от съкровищницата, която сме открили в лицата на тези хора. Истинските хора, които със своята простота, със своята любов и сърдечност ни омайват, омагьосват, които оставят следа в душите ни, светъл и топъл спомен.

Често идва и мига на тъгата, когато разбираме от трети лица, че тези хора са си отишли от този свят, а ние тепърва сме ги открили и искаме да черпим още от този народен извор. Имало е мигове, когато съм изпитвала яд, че съм закъсняла, толкова много неща сме можели да почерпим от даден човек, дори сме правили планове за следващо пътуване, но Бог си го прибира при себе си преждевременно…

Така, че когато срещнете такива хора записвайте народната мъдрост, която са сбрали в себе си. Тези хора са уникални и топли същества, които се раздават на 100 процента!

Баба Мария Ватахова от с.Тешово беше от тези хора-душички. Много мило ми става като си спомня за нея. Спомням си как се запознахме в църкавата „Св.Димитър” в Тешово и ми пееше стари песни.

 

Бяхме се разбрали да я снимам с носията й и да ми изпеят и други песни от техния регион. Тя ми беше обяснила, че живее в горния край на селото, но впоследствие решила да ме заведе в къщата на брат си и стоеше в един мъглив и дъждовен ден на края на селото с чадърче под ръка, чакайки ме да се върна от нашата разходка към Хаджидимово. Не знам колко време стоеше с това чадърче, облечена с носията със сигурност премръзнала в този студен ден. Развълнувах се като я видях. Снимах я след това с брат й.

Както разбрах тези дни от приятелка, която посети Тешово сега баба Мария пее вече на небето…

Та чуйте една жетварска песен, която ми изпя и нейния сладък дилект.

/п.п.снимките и записите са от 2013 г./

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *