Защо? Как и така…

На 14 юли 2017 г. правителството е внесло в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). От мотивите към проекта става ясно, че чрез него се въвежда европейският принчип „замърсителят плаща” при определяне на размера на таксата за битови отпадъци. Преди да влезем в Европейския съюз замърсителят също плащаше, но без да знае, че това е принцип. Става ясно обаче, че със законопроекта не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз, поради което не се налага по акта да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право. Въвежда се само принцип, а не право.

ЗМДТ е приет през 1997 г. и влезе в сила от 1 януари 1998 г. За тези близо двайсет години той е променян 57 пъти – приблизително по три пъти годишно. Знаем, че законите уреждат трайни обществени отношения и се характеризират със стабилитет. Българските закони нямат подобна характеристика.

Ще се спра само на една нова административна тежест, която се въвежда със законопроекта – в духа на мащабната административна реформа, която правителството извърши в рамките на няколко дни, уволнявайки служителка на гише в КАТ и променяйки думата „молба” със „заявление”.

Съгласно § 14 от преходните и заключителните разпоредби на законопроекта в срок до 30 юни 2018 г. лицата по чл. 64 декларират в общината броя на ползвателите на услугата в имота по ред, определен с наредбата по чл. 9, а в случаите на новопридобит имот след този срок и преди 31 декември 2018 г. – в двумесечен срок от придобиването. За да се прочете текста на тази новела, трябва да се разходим из целия нормативен акт, за да отбележим препратките и да прочетем съдържанието им. Лицата по чл. 64 са такива по чл. 11 от същия закон – така гласи разпоредбата на чл. 64. Отиваме при чл. 11 и разбираме, че данъчно задължени лица по този закон за собствениците или ползвателите (евентуално – концесионерите). „Ползватели на услугата в имота” са (дефиницията е в § 12 от законопроекта, с която се създава определение на понятието в ЗМДТ): а) за граждани – собственици, и/или лица с учредено вещно право на ползване и/или наематели и/или лица с настоящ адрес в недвижимия имот, и/или обитатели по смисъла за Закона за управление на етажната собственост, и/или лица, които пребивават в имота на друго основание; б) за предприятия – собственици, и/или лица с учредено вещно право на ползване, и/или концесионери, и/или наематели, и/или лица, на които имотите са предоставени за управление, и/или заети и наети от предприятията лица, и/или лица, които пребивават в имота на друго основание. „Наредбата по чл. 9” е наредбата, която общината приема за администрирането на услугите си в тази област.

След като разшифрирахме препратките, оказва се, че собствениците трябва да декларират в общината до 30 юни 2018 г. всички лица, които обитават имота или просто пребивават в него. Наредба ще каже точно как ще стане това.

Нека да вникнем в тази разпоредба по същия начин, по който тя се вмъква в джобовете ни. След като ще декларираме кои лица пребивават в имота ни към 30 юни 2018 г., ще трябва да правим това всеки месец. А може би – и всяка седмица. Защото ако поканим за цял месец приятелско семейство да ни погостува, то ще сметообразува повече от обичайното и така ще трябва да данъкоплатим в по-голям размер. Когато идват гости, не бива да забравяме никога, че те ни посещават и с отпадъчна цел и ние трябва да търчим незабавно, за да съобщим това обстоятелство под страх от глоба.

Домоуправителят на етажната собственост трябва да знае по всяко време кой, защо и колко ще се застоява във отделните обекти на собствеността. Вероятно ще трябва да бъде осведомен с какво отпадъчно предназначение е посещението на обитателя на недвижимия имот, за да може да осведоми данъчните за предполагаемия обем на произведената от него смет.

Ако давате имота си под наем, трябва да знаете по колко време всеки от наемателите ще пребивава реално в имота ви. Може да декларирате, че договора за наем е три месеца, но ако бъде прекратен на втория – бегом към общината. Иначе ще плащате за смет, която не сте успели да произведете. Не дай боже наемателят да пренаема – тогава собственикът ще се озори допълнително и животът му ще заприлича на сметище.

Тези декларации се подават независимо от основата, чрез която се изчислява дължимия местен данък и таксата за битови отпадъци. Имайте предвид, че ако гост се застои повече от няколко дни у вас, ще трябва да съобщите на управителя на етажната собственост, той – на общината, общината – на НАП, тя – не знам на кого по веригата. Всяка човешка дейност, водеща до сметоотделяне, трябва да бъде засечена, за да бъде съответно и надлежно таксувана.

Вероятно е въпрос на законодателен пропуск въвеждането на сметоконтролни дронове-сметомери, които да бръмчат в имотите ни, за да следят за верността на отразените в декларациите данни.

http://exuded.blog.bg

Мисли, изречени на глас – за истинските хора, които срещаме по пътя си

Мoже да сме луди според някои, може да сме пътешественици, но в нашите пътувания търсим да уловим духа на старите българи. Все още може да се намери в някои затънтени селца на България. И когато го открием душите ни светват. Често пъти сме развълнувани от гостоприемството, от сърдечността, от оказаното отношение, от съкровищницата, която сме открили в лицата на тези хора. Истинските хора, които със своята простота, със своята любов и сърдечност ни омайват, омагьосват, които оставят следа в душите ни, светъл и топъл спомен.

Често идва и мига на тъгата, когато разбираме от трети лица, че тези хора са си отишли от този свят, а ние тепърва сме ги открили и искаме да черпим още от този народен извор. Имало е мигове, когато съм изпитвала яд, че съм закъсняла, толкова много неща сме можели да почерпим от даден човек, дори сме правили планове за следващо пътуване, но Бог си го прибира при себе си преждевременно…

Така, че когато срещнете такива хора записвайте народната мъдрост, която са сбрали в себе си. Тези хора са уникални и топли същества, които се раздават на 100 процента!

Баба Мария Ватахова от с.Тешово беше от тези хора-душички. Много мило ми става като си спомня за нея. Спомням си как се запознахме в църкавата „Св.Димитър” в Тешово и ми пееше стари песни.

 

Бяхме се разбрали да я снимам с носията й и да ми изпеят и други песни от техния регион. Тя ми беше обяснила, че живее в горния край на селото, но впоследствие решила да ме заведе в къщата на брат си и стоеше в един мъглив и дъждовен ден на края на селото с чадърче под ръка, чакайки ме да се върна от нашата разходка към Хаджидимово. Не знам колко време стоеше с това чадърче, облечена с носията със сигурност премръзнала в този студен ден. Развълнувах се като я видях. Снимах я след това с брат й.

Както разбрах тези дни от приятелка, която посети Тешово сега баба Мария пее вече на небето…

Та чуйте една жетварска песен, която ми изпя и нейния сладък дилект.

/п.п.снимките и записите са от 2013 г./