Национален парк Крюгер, Южна Африка

Националният парк Крюгер е един от най-големите резервати в Африка. Простира се на 18989 кв. км. в източната част на Южна Африка в провинциите Мпумаланга и Лимпопо. 

В посока север-юг паркът е с дължина около 360 км. и средна широчина в посока изток-запад 65 км. Крюгер е един от трите национални парка (на Южна Африка, Мозамбик и Зимбабве), които са включени в трансграничния национален парк Лимпопо.


Паркът носи името на президента на република Трансваал Паул Крюгер, по чиято инициатива е създаден през 1898 г., като първоначално е използван за контролиран лов и за защита на животните с намаляваща популация.


През 1927 г. паркът Крюгер е отворен за посетители. Изградени са няколко лагера и над 2000 км. асфалтирани пътища.


В продължение на хиляди години територията на парка е била населена от ловци-събирачи. Първите европейци пристигат тук в началото на 18 в. Част от териториите в северната част на парка са насилствено завзети и местното племе Макулеке било изселено на юг. 


През 1996 г. племето предявява съдебен иск за приблизително 200 кв. км. в северната част на парка. След като земята им била върната те не се заселили отново на нея, а предпочели да инвестират в развитието на туризма. В резултат на това в тази част на парка Крюгер възникнали няколко лагера.
Климатът тук е субтропичен. Летата са горещи и влажни с температури достигащи до над 38°С. Дъждовният сезон започва през септември и продължава до май. Най-подходящото време за посещение на парка Крюгер е през сухия сезон, когато вероятността от заразяване с малария е по-малка.


Саваната в южната част на парка е покрита основно с треви и храсти. На север е разпространено, макар и рядко срещано, дървото мопане. 


За разлика от растителния, животинския свят е изключително разнообразен. Тук е домът на стотици, дори хиляди видове насекоми, бозайници, птици и влечуги.


През парка преминават няколко реки, сред които Сабие, Лимпопо и Шингведзи. Край водите на р. Мапуто гнездят най-големите костенурки в света – кожестите костенурки, които достигат тегло до над 800 кг.


В парка Крюгер живеят диви стада антилопи, зебри и жирафи. Срещат се също слонове, носорози, хипопотами и крокодили. 


Сред хищниците, които обитават този район са представители на семейство котки – лъвове, леопарди, гепарди, както и хиени. 


Тук могат да се видят всички представители на Голямата петорка, включваща петте най-опасни животни на саваната – лъва, леопарда, слона, черния носорог и дивия бивол. 

Амазония

„Белите дробове на Земята“ е едно от имената, с което са наричани тропическите гори, обхващащи около 7 милиона кв. км. в Южна Америка.

Около 60% от територията на Амазония попадат в границите на Бразилия, а останалите 40 % в Перу, Колумбия, Венецуела, Еквадор, Боливия, Гвиана, Суринам и Френска Гвиана. Амазония обхваща повече от половината от дъждовните гори на Земята.
Дъждовните гори в Америка са значително по-богати на биологично разнообразие от тези в Африка и Азия. В Амазония има най-много представители на растителния и животинския свят на Земята. Тук е домът на милиони видове насекоми и хиляди видове растения, птици, бозайници, влечуги и риби.
Един от всеки пет вида птици на Земята живее в Амазония. Основните хищници в горите са ягуарът и пумата. От представителите на фауната се срещат още ленивци, каймани, анаконди, папагали и др.
По време на всяка една от провежданите в Амазония експедиции се откриват нови биологични видове, непознати до тогава на човека.
Районът на Амазония е слабо населен. Срещат се обаче много индиански племена, много от които живеят по същия начин както преди откриването на Америка. Те не познават съвременните технически постижения на човечеството, не използват телефони и компютри, а някои от тях все още ловуват с копия и лъкове.
От запад на изток през почти цяла Южна Америка преминава една от най-големите и най-пълноводните реки в света – Амазонка. Дължината на реката е над 6000 км.
Според изследвания от 2007 г. за начало на Амазонка се счита Кархуасанта – поток, който извира от ледници на 5597 м. надморска височина в Андите. В Амазонка се вливат много реки, някои от които са по-пълноводни от р. Дунав.
Сред най-големите притоци са Рио Негро и Мадейра. От испански език Рио Негро в превод означава Черна река. Това име реката е получила порази цвета на водата, който се дължи на растенията и микроорганизмите, които я населяват. В действителност водите на Рио Негро са много чисти.
Мястото, където тъмните води на Рио Негро се вливат в светлите води на Амазонка е наречено от местните индианци „Сватбата на реките“.
Поради огромната ширина на реката, която на места достига 20 км., както и поради слабото заселване в района, над реката няма изградени мостове. Амазонка се влива в Атлантическия океан чрез широка делта, като широчината на устието и е измерено на около 330 км.
Във водите на Амазонка се среща най-голямото биоразнобразие от всички други речни системи по света. Реката гъмжи от живот, като наред с типичните сладководни обитатели се срещат и видове, които са обичайни за океаните. Такива са амазонските речни делфини, ламантините и дори акулите.
Реката е обитавана от най-свирепата и хищна риба в света – пиранята. Тук живее и най-голямата сладководна риба пираруко, която достига до 4 м. дължина.
В Амазонка е разпространено най-голямото водно растение – гигантската лилия Виктория регия, която може да издържи натоварване от 90 кг., а диаметърът и може да достигне до 2 м.
До 1960 г. достъпът до джунглата на Амазония бил силно ограничен и горите били почти недокоснати от човешка ръка. След това започва унищожаването на части от горите, породено от индустриалното развитие и необходимостта от обработваема земя за хората.
Почвата в Амазония е годна за обработка и е продуктивна само за кратък период от време, което води до унищожаването на все повече гори. Обезлесените територии вече се забелязват с просто око от космоса. Средно на година се унищожават огромни територии, като е изчислено, че ако изсичането и опожаряването на горите продължава със същите темпове само след две десетилетия горите на Амазония ще намалеят с 40%. Дали ще позволим това да се случи зависи изцяло от нас.